18.02.2011 23:13:05

Когато бях много малка, съжалявах че нямам по-голям брат. Вероятно съм имала нужда някой да ме защитава и да ме учи на лудории. В ранните тийн години пък исках да имам сестра. Сигурно ми е липсвала добра приятелка, с която да си споделям терзанията. Всъщност, имам почти три години по-малък брат, с когото днес говоря за всичко. А и вярвам, че мога да разчитам на защита... ако се наложи.

Разликата във възрастта на моите дъщери е малко повече от 23 месеца. Има много за и против второто дете да е родено скоро след първото. За мен също изглеждаше страшно и уморително, но днес тази разлика ми се струва идеална. Не е лесно, разбира се, но кой е казал, че деца се гледат лесно. Независимо на каква възраст са. А и всяко дете си иска своето време и енергия от мама и тате - независимо на колко години е.

18.02.2011 12:26:11

Имало едно време едно момиче и едно момче. Още като бебета се запознали с чудото, наречено книжка. В началото били гумени книжки, твърде вкусни и удобни за гризкане. Някои от тях дори издавали звуци. Други плували във ваничката, докато момчето и момичето се къпели. След това се появили книжките с твърди страници. И те ставали за гризкане, но не били толкова вкусни. Някои от книжките имали очички и момичето и момчето се забавлявали с тях. Най-любими на двете дечица били книжките в рими. Те често повтаряли стихчетата заедно с мама.
 
Момичето и момчето растели, а с тях и книжките. Книжките с твърди страници пораснали и се превърнали в приказни книжки с шарени рисунки. Момичето слушало с удоволствие разказите за феи, принцове и принцеси, представяла си как тя е една от тях, как ще замине за Париж и ще стане мускетарка. Момчето обичало приказките за войници и битки, за

17.02.2011 15:31:57

Едва ли има семейство с повече от едно дете, което да не се е сблъсквало с детската ревност. Как да я разпознаем и как да подходим?
 
Най-очевидните признаци на ревност са причиняване на болка на новороденото. Голямото дете тайно от родителите си може да удари бебето, да го дърпа за косата, да го щипе. Но някои деца проявят и по-скрити признаци на тревожност – безпричинен страх, капризи, дори може детето да се разболее в опит да си върне цялото внимание на мама и татко.

10.02.2011 23:36:27

Не обичам да се отделям от децата си за повече от няколко часа. Да съм до край честна - на третия час започвам да нервнича и да надничам очакващо през прозореца.

Но не толкова далеч във времето ще си имат всяка свой си път. И ако някога някъде се почувстват самотни, тъжни, обезверени... ми се иска да съм им дала по нещичко, което да ги уверява, че мислено пак съм с тях.

09.02.2011 11:15:51

Отидох да раждам второто си дете със свито сърце. Едната причина беше, че за първи път се разделях от дъщеря ми за повече от няколко часа. Но другата беше по-съществена и не ми даваше покой. Как каката ще приеме малкото бебе? Ще изпитва ли онази детска ревност, за която бях чувала? Ще иска ли да върнем ревящото бебе?
 
Бях прочела доста по темата, но всяко дете е различно и не знаех какво да очаквам.

27.01.2011 21:43:08

Раждането на второ дете в семейството често пъти е съпроводено с едно явление, което много родители омаловажават - отключване на ревността у по-голямото дете.
 
Психолозите илюстрират детския стрес със стреса, който би причинил мъжът на жена си, ако  доведе любовница  вкъщи и я настани в семейното им легло.